SJG-2083CS Онлайн измервател на киселинно-алкална концентрация

В чистата вода малка част от молекулите губят един водород от H2O структурата в процес, наречен дисоциация.Следователно водата съдържа малък брой водородни йони, Н+, и остатъчни хидроксилни йони, ОН-.

Съществува равновесие между постоянното образуване и дисоциацията на малък процент водни молекули.

Водородните йони (OH-) във водата се свързват с други водни молекули, за да образуват хидрониеви йони, H3O+ йони, които по-често и просто се наричат ​​водородни йони.Тъй като тези хидроксилни и хидрониеви йони са в равновесие, разтворът не е нито кисел, нито алкален.

Киселината е вещество, което отдава водородни йони в разтвора, докато основата или основата е вещество, което поема водородни йони.

Всички вещества, които съдържат водород, не са киселинни, тъй като водородът трябва да присъства в състояние, което лесно се освобождава, за разлика от повечето органични съединения, които свързват водорода с въглеродните атоми много здраво.По този начин pH помага да се определи количествено силата на киселината, като показва колко водородни йони отделя в разтвора.

Солната киселина е силна киселина, тъй като йонната връзка между водородните и хлоридните йони е полярна, която лесно се разтваря във вода, генерирайки много водородни йони и правейки разтвора силно киселинен.Ето защо има много ниско pH.Този вид дисоциация във вода също е много благоприятна по отношение на енергийната печалба, поради което се случва толкова лесно.

Слабите киселини са съединения, които отдават водород, но не много лесно, като някои органични киселини.Оцетната киселина, открита в оцета, например, съдържа много водород, но в карбоксилна киселинна група, която я държи в ковалентни или неполярни връзки.

В резултат на това само един от водородните атоми може да напусне молекулата и дори и така няма голяма стабилност, постигната чрез даряването му.

Основата или основата приема водородни йони и когато се добави към вода, тя поглъща водородните йони, образувани от дисоциацията на водата, така че балансът се измества в полза на концентрацията на хидроксилните йони, което прави разтвора алкален или основен.

Пример за обща основа е натриевият хидроксид или луга, използвана при производството на сапун.Когато киселина и основа присъстват в точно равни моларни концентрации, водородните и хидроксилните йони реагират лесно един с друг, произвеждайки сол и вода в реакция, наречена неутрализация.