SJG-2083CS онлайн измервател на киселинно-алкална концентрация

В чиста вода, малка част от молекулите губят един водороден атом от структурата H2O, в процес, наречен дисоциация. По този начин водата съдържа малък брой водородни йони, H+, и остатъчни хидроксилни йони, OH-.

Съществува равновесие между постоянното образуване и дисоциацията на малък процент водни молекули.

Водородните йони (OH-) във водата се свързват с други водни молекули, за да образуват хидрониеви йони, H3O+ йони, които по-често и просто се наричат ​​водородни йони. Тъй като тези хидроксилни и хидрониеви йони са в равновесие, разтворът не е нито киселинен, нито алкален.

Киселината е вещество, което отдава водородни йони в разтвор, докато основата или алкала е такова, което поема водородни йони.

Не всички вещества, които съдържат водород, са киселинни, тъй като водородът трябва да присъства в състояние, което лесно се освобождава, за разлика от повечето органични съединения, които свързват водорода с въглеродните атоми много здраво. По този начин pH помага да се определи количествено силата на киселината, като показва колко водородни йони тя освобождава в разтвор.

Солната киселина е силна киселина, защото йонната връзка между водородните и хлоридните йони е полярна и лесно се разтваря във вода, генерирайки много водородни йони и правейки разтвора силно киселинен. Ето защо тя има много ниско pH. Този вид дисоциация във водата е много благоприятен и от гледна точка на енергийния добив, поради което се случва толкова лесно.

Слабите киселини са съединения, които отделят водород, но не много лесно, като например някои органични киселини. Оцетната киселина, която се съдържа в оцета, например, съдържа много водород, но е в карбоксилна киселинна група, която го държи в ковалентни или неполярни връзки.

В резултат на това само един от водородните атоми е в състояние да напусне молекулата и дори така, не се получава голяма стабилност чрез даряването му.

Основата или алкала приема водородни йони и когато се добави към вода, тя абсорбира водородните йони, образувани от дисоциацията на водата, така че балансът се измества в полза на концентрацията на хидроксилни йони, което прави разтвора алкален или основен.

Пример за често срещана основа е натриевият хидроксид или луга, използвана при производството на сапун. Когато киселина и основа присъстват в точно равни моларни концентрации, водородните и хидроксилните йони реагират лесно помежду си, произвеждайки сол и вода, в реакция, наречена неутрализация.