SJG-2083CS Онлайн киселинна алкална концентрация метър

В чиста вода малка част от молекулите губят един водород от структурата на H2O, в процес, наречен дисоциация. По този начин водата съдържа малък брой водородни йони, Н+и остатъчни хидроксилни йони, OH-.

Съществува равновесие между постоянното образуване и дисоциацията на малък процент водни молекули.

Водородните йони (OH-) във водата се свързват с други водни молекули, за да образуват хидрониеви йони, H3O+ йони, които по-често и просто се наричат ​​водородни йони. Тъй като тези хидроксилни и хидрониеви йони са в равновесие, разтворът не е нито кисел, нито алкален.

Киселината е вещество, което дарява водородни йони в разтвор, докато основата или алкалите са такова, което поема водородни йони.

Всички вещества, които съдържат водород, не са кисели, тъй като водородът трябва да присъства в състояние, което лесно се освобождава, за разлика от повечето органични съединения, които свързват водород с въглеродните атоми много плътно. По този начин рН помага да се определи количествено силата на киселина, като показва колко водородни йони освобождава в разтвор.

Хидрохлоричната киселина е силна киселина, тъй като йонната връзка между водорода и хлоридните йони е полярна, която лесно се разтваря във вода, генерира много водородни йони и прави разтвора силно киселинен. Ето защо има много ниско pH. Този вид дисоциация във водата също е много благоприятен по отношение на енергийната печалба, поради което се случва толкова лесно.

Слабите киселини са съединения, които даряват водород, но не много лесно, като някои органични киселини. Оцетната киселина, която се намира в оцет, например, съдържа много водород, но при групиране на карбоксилна киселина, което го държи в ковалентни или неполярни връзки.

В резултат на това само един от хидрогените е в състояние да напусне молекулата и дори така, няма много стабилност, придобита чрез даряването му.

Основа или алкали приема водородни йони и когато се добавя към вода, тя накисва водородните йони, образувани от дисоциацията на водата, така че балансът да се измества в полза на концентрацията на хидроксил йони, което прави разтвора алкален или основен.

Пример за обща основа е натриевият хидроксид или луга, използван при приготвянето на сапун. Когато киселина и алкали присъстват в точно равни моларни концентрации, водородните и хидроксилните йони реагират лесно помежду си, произвеждайки сол и вода, в реакция, наречена неутрализация.