TBG-2088S/P Онлайн анализатор на мътност

Мътността, мярка за мътност в течности, е призната за прост и основен индикатор за качеството на водата. Тя се използва за мониторинг на питейна вода, включително тази, произведена чрез филтрация, в продължение на десетилетия. Измерването на мътността включва използването на светлинен лъч с определени характеристики, за да се определи полуколичественото наличие на прахови частици във водата или друга течна проба. Светлинният лъч се нарича падащ светлинен лъч. Материалът, присъстващ във водата, причинява разсейване на падащия светлинен лъч и тази разсеяна светлина се открива и определя количествено спрямо проследим калибровъчен стандарт. Колкото по-голямо е количеството прахови частици, съдържащи се в пробата, толкова по-голямо е разсейването на падащия светлинен лъч и толкова по-висока е получената мътност.

Всяка частица в пробата, която преминава през определен източник на падаща светлина (често лампа с нажежаема жичка, светодиод (LED) или лазерен диод), може да допринесе за общата мътност в пробата. Целта на филтрацията е да се елиминират частиците от всяка дадена проба. Когато филтрационните системи работят правилно и се следят с турбидиметър, мътността на отпадъчния поток ще се характеризира с ниско и стабилно измерване. Някои турбидиметри стават по-малко ефективни при свръхчисти води, където размерите на частиците и нивата на броя им са много ниски. За турбидиметрите, които нямат чувствителност при тези ниски нива, промените в мътността, които са резултат от пробив на филтъра, могат да бъдат толкова малки, че стават неразличими от базовия шум на мътността на инструмента.

Този базов шум има няколко източника, включително присъщия шум на инструмента (електронен шум), разсеяната светлина на инструмента, шума от пробата и шума в самия източник на светлина. Тези смущения са адитивни и се превръщат в основен източник на фалшиво положителни отговори за мътност и могат да повлияят неблагоприятно на границата на откриване на инструмента.

Темата за стандартите в турбидиметричните измервания е сложна отчасти от разнообразието от видове стандарти, които се използват общо и са приемливи за целите на отчитането от организации като USEPA и Standard Methods, и отчасти от терминологията или определението, прилагани към тях. В 19-то издание на Standard Methods for the Examinating of Water and Wastewater (Стандартни методи за изследване на вода и отпадъчни води) е направено уточнение при дефинирането на първични спрямо вторични стандарти. Стандартните методи определят първичен стандарт като такъв, който се приготвя от потребителя от проследими суровини, използвайки прецизни методологии и при контролирани условия на околната среда. При мътността формазинът е единственият признат истински първичен стандарт и всички други стандарти се проследяват до формазин. Освен това, алгоритмите на инструментите и спецификациите за турбидиметри трябва да бъдат проектирани около този първичен стандарт.

Стандартните методи вече определят вторичните стандарти като стандарти, които производител (или независима организация за изпитване) е сертифицирал, за да дава резултати от калибрирането на инструмента, еквивалентни (в определени граници) на резултатите, получени при калибриране на инструмента с подготвени от потребителя формазинови стандарти (първични стандарти). Предлагат се различни стандарти, подходящи за калибриране, включително търговски суспензии от 4000 NTU формазин, стабилизирани формазинови суспензии (StablCal™ стабилизирани формазинови стандарти, които също се наричат ​​StablCal стандарти, StablCal разтвори или StablCal) и търговски суспензии от микросфери от стирен дивинилбензенов съполимер.