Онлайн интегриран анализатор на мътност за питейна вода

Мътността, мярка за мътност в течности, е призната за прост и основен индикатор за качеството на водата.Той се използва за наблюдение на питейната вода, включително получената чрез филтриране от десетилетия.Измерването на мътността включва използването на светлинен лъч с определени характеристики за определяне на полуколичественото присъствие на частици във водата или друга проба от течност.Светлинният лъч се нарича падащ светлинен лъч.Материалът, присъстващ във водата, причинява разсейване на падащия светлинен лъч и тази разсеяна светлина се открива и определя количествено спрямо проследим стандарт за калибриране.Колкото по-голямо е количеството на частиците, съдържащи се в пробата, толкова по-голямо е разсейването на падащия светлинен лъч и толкова по-висока е получената мътност.

Всяка частица в проба, която преминава през определен падащ източник на светлина (често лампа с нажежаема жичка, светодиод (LED) или лазерен диод), може да допринесе за общата мътност в пробата.Целта на филтрирането е да елиминира частиците от дадена проба.Когато филтриращите системи работят правилно и се наблюдават с турбидиметър, мътността на отпадъчните води ще се характеризира с ниско и стабилно измерване.Някои турбидиметри стават по-малко ефективни при супер чисти води, където размерите на частиците и нивата на броя на частиците са много ниски.За тези турбидиметри, които нямат чувствителност при тези ниски нива, промените в мътността, които са резултат от пробив на филтъра, могат да бъдат толкова малки, че да станат неразличими от базовия шум на мътността на инструмента.

Този базов шум има няколко източника, включително присъщия шум на инструмента (електронен шум), разсеяна светлина на инструмента, шум на пробата и шум в самия източник на светлина.Тези смущения са допълнителни и се превръщат в основен източник на фалшиви положителни реакции за мътност и могат да повлияят неблагоприятно на границата на откриване на инструмента.

Предметът на стандартите в турбидиметричното измерване се усложнява отчасти от разнообразието от типове стандарти, които се използват общо и са приемливи за целите на докладване от организации като USEPA и стандартните методи, и отчасти от терминологията или дефиницията, прилагана към тях.В 19-тото издание на стандартните методи за изследване на вода и отпадъчни води беше направено пояснение при дефинирането на първични спрямо вторични стандарти.Стандартните методи определят първичен стандарт като такъв, който е приготвен от потребителя от проследими суровини, като се използват прецизни методологии и при контролирани условия на околната среда.По отношение на мътността Формазин е единственият признат истински основен стандарт и всички останали стандарти се проследяват до Формазин.Освен това алгоритмите на инструмента и спецификациите за мътномерите трябва да бъдат проектирани около този основен стандарт.

Стандартните методи сега определят вторичните стандарти като тези стандарти, които производител (или независима организация за тестване) е сертифицирал, за да дават резултати от калибриране на инструмента, еквивалентни (в определени граници) на резултатите, получени, когато инструментът е калибриран с приготвени от потребителя стандарти на формазин (първични стандарти).Налични са различни стандарти, които са подходящи за калибриране, включително търговски суспензии от 4000 NTU формазин, стабилизирани суспензии на формазин (StablCal™ Stabilized Formazin Standards, които също се наричат ​​StablCal стандарти, StablCal Solutions или StablCal) и търговски суспензии на микросфери на стирен дивинилбензен съполимер.