Онлайн интегриран анализатор на мътност за питейна вода

Мътността, мярка за мътност в течностите, е призната като прост и основен показател за качеството на водата. Използва се за наблюдение на питейната вода, включително тази, произведена чрез филтрация от десетилетия. Измерването на мътността включва използването на лек лъч, с дефинирани характеристики, за да се определи полуколичественото присъствие на материал от частици, присъстващ във водата или друга проба от течност. Светлинният лъч се нарича падащ светлинна греда. Материалът, присъстващ във водата, причинява разсейването на падащата светлина и тази разпръсната светлина се открива и количествено се определя спрямо стандарта за проследяване на калибриране. Колкото по -голямо е количеството на материала на праховите частици, съдържащо се в проба, толкова по -голямо е разсейването на падащия светлинен лъч и толкова по -голямо е получената мътност.

Всяка частица в проба, която преминава през дефиниран източник на инцидентна светлина (често нажежаема лампа, светлинен диод (LED) или лазерен диод), може да допринесе за общата мътност в пробата. Целта на филтрацията е да се елиминира частиците от всяка дадена проба. Когато филтрационните системи се извършват правилно и се наблюдават с турбидиметър, мътността на отпадъчните води ще се характеризира с ниско и стабилно измерване. Някои турбидиметри стават по-малко ефективни при супер чисти води, където размерите на частиците и броя на частиците са много ниски. За онези турбидиметри, които нямат чувствителност при тези ниски нива, промените в мътността, които са резултат от нарушение на филтъра, могат да бъдат толкова малки, че да стане неразличимо от базовия шум на мътността на инструмента.

Този базов шум има няколко източника, включително присъщия шум от инструмента (електронен шум), бездомна светлина на инструмента, шум от пробата и шум в самия източник на светлина. Тези смущения са адитивни и те стават основен източник на фалшиви положителни реакции на мътност и могат да повлияят неблагоприятно върху границата на откриване на инструменти.

Темата на стандартите в турбидиметричното измерване се усложнява отчасти от разнообразието от видове стандарти в обща употреба и приемливо за целите на отчитането от организации като USEPA и стандартните методи и отчасти от терминологията или определението, приложени към тях. В 19 -ото издание на стандартните методи за изследване на водата и отпадните води е направено изясняване при определяне на първичните спрямо вторичните стандарти. Стандартните методи определят първичен стандарт като този, който се подготвя от потребителя от проследими суровини, използвайки прецизни методологии и при контролирани условия на околната среда. В мътността Formazin е единственият признат истински основен стандарт и всички други стандарти се проследяват до Formazin. Освен това, алгоритмите за инструменти и спецификациите за турбидиметри трябва да бъдат проектирани около този основен стандарт.

Стандартните методи сега дефинират вторичните стандарти като тези стандарти, които производителят (или независима организация за тестване) е сертифицирал, за да даде еквивалентни резултати от калибриране на инструмента (в рамките на определени граници) на резултатите, получени, когато инструментът е калибриран с приготвени от потребителя стандарти (първични стандарти). Налични са различни стандарти, подходящи за калибриране, включително окачване на търговски запаси от 4000 NTU Formazin, стабилизирани суспензии от формазин (стабилизирани стандарти на Formazin, които също се наричат ​​стабилни стандарти, стабилни решения или Stablcal) и търговски суспензии на микросферсеси на Stynelben) и търговски суспензии на микросферни дивинилбени.