DDG-0.01 Индустриален електрод за проводимост

1. Константа на електрода: 0,01
2. Якост на натиск: 0.6MPa
3. Диапазон на измерване: 0.01-20uS/cm
4. Връзка: твърда тръба, маркуч, монтаж на фланец
5. Материал: неръждаема стомана 316L или титаниева сплав
6. Приложение: електроцентрала, пречиствателна промишленост

Проводимосте мярка за способността на водата да провежда електрически поток. Тази способност е пряко свързана с концентрацията на йони във водата 1. Тези проводими йони идват от разтворени соли и неорганични материали като алкали, хлориди, сулфиди и карбонатни съединения 3. Съединенията, които се разтварят в йони, са известни още като електролити 40. Колкото повече йони присъстват, толкова по-висока е проводимостта на водата. По същия начин, колкото по-малко йони има във водата, толкова по-малко проводима е тя. Дестилираната или дейонизирана вода може да действа като изолатор поради много ниската (ако не и пренебрежимо малка) стойност на проводимост 2. Морската вода, от друга страна, има много висока проводимост.

Йоните провеждат електричество поради своите положителни и отрицателни заряди 1. Когато електролитите се разтварят във вода, те се разделят на положително заредени (катион) и отрицателно заредени (анион) частици. Тъй като разтворените вещества се разделят във вода, концентрациите на всеки положителен и отрицателен заряд остават равни. Това означава, че въпреки че проводимостта на водата се увеличава с добавянето на йони, тя остава електрически неутрална 2

Проводимост/Съпротивлениее широко използван аналитичен параметър за анализ на чистотата на водата, мониторинг на обратна осмоза, процедури за почистване, контрол на химични процеси и в промишлени отпадъчни води. Надеждните резултати за тези разнообразни приложения зависят от избора на правилния сензор за проводимост. Нашето безплатно ръководство е изчерпателен справочник и инструмент за обучение, базиран на десетилетия лидерство в индустрията в това измерване.

Проводимостта е способността на даден материал да провежда електрически ток. Принципът, по който инструментите измерват проводимостта, е прост – в пробата се поставят две пластини, върху тях се прилага потенциал (обикновено синусоидално напрежение) и се измерва токът, който преминава през разтвора.